Забравихте двойната си проверка за сигурност

Резюме Само три години преди разпадането на Съветския съюз британският историк Филип Найтли публикува нестандартна история на западния шпионаж, озаглавена Втората най -стара професия. Заглавието умело класира отвратителността на шпионажа, просто срамежлив от мръсните тайни на проституцията (най -старата професия) и предвещава една от централните тези на книгата. Тайната история на разузнавателните общности, твърди Найтли, остава неразказана не защото се състои от секретни материали. Историята остава неразказана, твърди той, защото се състои от невпечатляващи, преувеличени успехи, придружени от безброй неуспешни изпълнения и защото пълната критична оценка на тази история би се противопоставила на самата обосновка за съществуването на разузнавателни общности като такива. Докато съмнителното използване на завесата на националната сигурност със сигурност е правдоподобна причина тази история да бъде скрита от критичния анализ, моят доклад твърди, че колкото и да не е впечатляващо досието на разузнавателната общност, разузнавателните общности процъфтяват не поради умелата способност да затъмняват недостатъците им, но тъй като те апелират към по-основното културно желание да вярват в изпълнението, особено изпълнението, обгърнато в мистерия и особено мистерията, която изпълнява ролята на заместител на паметта. Самите те не са имунизирани срещу това желание. Примери от историята на шпионажа, които илюстрират тази точка, са многобройни, но моята статия предполага, че има малко по -добри примери от този на „Изпълнителната служба за специални операции“ на Великобритания или SOE по време на Втората световна война. Като фокусна точка, аз съм специално заинтересован от честото залавяне на агенти на SOE от германци в Холандия и Франция, които след това принудиха заловените агенти на SOE да предадат фалшиви доклади до Лондон, което съблазни британците да изпратят повече агенти, които на свой ред бяха посрещнати , заловени и също принудени от германците да предават фалшиви съобщения. Въз основа на странна конфигурация от теории за представяне, криптиране, радио драма и поетичен дискурс, моето есе изследва как многопластовите изпълнения, които тези фалшиви предавания изискваха, играха срещу договорените протоколи за улавяне на сигнали. Накратко, моят доклад изследва въпроса защо властите в Лондон многократно са избирали - наистина са били предразположени към културата - да вярват на радио изпълненията и да забравят знаците, предназначени да сигнализират за улавяне и провал.

Остави съобщение 

Списък на ЛС